Ти никога, знам, не затваряш очи,
ухаеш на жито и слънцето там се сипе на пити.
Земята в лъчи залязва в небето.
Люляно от мрака, потрепва полето с гласа на щурци.
Прорязват те облаци - живи реки и ситно те пият,
с чекръка си ведър пак виното леят
до храсти умислени в здрача.
Така емигрантите плачат...
Няма коментари:
Публикуване на коментар