Бе утрин, вечер, полунощ
и приказките спяха в кош.
Той вдигна пръст и нарисува
жена, която слабо чува.
Опита да го убеди,
че само сенките следи,
но той в усмивка се премрежи
и я прегърна с навик тежък.
Това напълно я смути -
обичаше да си лети.
Не беше свикнала да мисли,
че трябва просто да не мисли.
Наричаха го срамежлив,
потаен, влюбен, малко див,
но не успя да я научи
да не обича всяко куче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар