Баналното с ръка отми
минутата цигулка,
а гайдата на есента
засвири с пълно гърло.
От есенни листа роди се
уханието лятно -
бе пролет, лято, зима бе
до есента безплатна.
Афишите й се строиха,
в безреден образ потопиха
сънливата река,
на камъните - длан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар