Той само се усмихваше, мълчеше -
и чувстваше пространството до мен -
аз само се усмихвах и говорех -
и чувствах топлината между нас.
           А погледите се разминаха,
           но знаех,
           че той улавя всеки нежен тон -
           и знаех, че лицето му блести,
           дори когато гледах към небето. 
           И знаех, че лицето му трепти,
           дори когато гледах към тревата.
                  Лицето му трептеше като лист,
                  а устните усмихваха се само.
                  И плътен беше този малък миг,
                  когато до лицето му се смеех.