Вчера

Тогава всичко имаше -
и разговори в полунощ, и музика,
и пълнота на необятното.
Трева, усмивки, бури чисти,
Сантана, Моцарт и Бетховен,
скали и хълмове оголени,
любими кучета и котки,
доверие и две-три думи,
затишие и пълнолуние.

Върху небето проектирахме
невежото си преклонение пред цялото.
Стояхме все на пръсти пред реалното
и казвахме "Постой!" на невъзможното.
И двамата ценяхме сложното
и се надсмивахме над схемите,
не разпознавахме дилемите
и мислехме си "Има време!"
Но облаците се строиха да се смеят
и ръкопляскат на мечтите ни.

Тогава те обичах,
но не знаех за това.
Тогава всичко имаше,
но мислехме си, че е малко.
Деца и възрастни тогава бяхме.
И сега сме възрастни деца,
но не остана време.

YESTERDAY

There was everything then -

and talks at midnight, and music,

and completeness of the infinite.

Grass, smiles, clean storms,

Santana, Mozart and Beethoven,

rocks and bare hills,

favorite dogs and cats,

confidence and a few words,

calm and full moon.

We designed on the sky

our ignorant worship of the whole.

We stood still on tiptoe to real

and we said "Stay!" of the impossible.


Both appreciated the complex

and we laughed at over schemes.

We did not recognize the dilemmas

and we thought, "There is a time!"

But clouds organized themselves to laugh

and applaud our dreams.

Then I loved you,

but I did not know about it.

Then there was everything

but we thought it was less.

Then we were kids and adults.

And now we are adult children,

but we have no time.