Cherries Череши

Толкова много илюзии.
Вече ще пиша за себе си.
Вече ще мисля за себе си.
Няма да искам любов.
Няма да търся любов.

Толкова смешна пружинка -
всичко превръща в илюзия.
Нещо гори - но не топли.
Друго пламти, но не сгрява.

Толкова много миражи -
нито един достижим.
Зная, там горе на хълма
  още череши растат.

Искаш ли малко череши -
     нещо реално, наистина,
   искаш ли малко череши...
     и забрави любовта.

Не е любов светлината,
        страст е проклетата нежност,
после и тя си отива.

Зная, там, горе, на хълма,
има череша позната
с много реални череши.

Не като думата обич.
Толкова много илюзии.
   Прах и звезди под небето.

Всичко измислено, чудно -
   липсва единствено смисълът.

Толкова много череши
      има дървото на хълма.
Трябва ли луда любов,
   за да повярва сърцето?

Смисъл, къде си сега,
  искам да вникнеш в душата ми -
толкова много любов –
толкова малко череши!      

So many illusions.
Now  I will write about myself.
Now I will think of myself.

I will not want love.
I will not look for love.

So funny spring -
it transforms all in illusion.
Something burns - but does not warm.
Another blazes, but does not heat.

So many mirages -
none of them reachable.
I know, up there on the hill,
   cherries are still growing.

Not like the word love.
So many illusions.
 Dust and stars below the sky.
All fancy, wonderful -
 Only missing the point.

Do you want some cherries -
      something real, indeed,
    do you want some cherries ... -
      and forget love.

Light is not love,
         damn tenderness is passion,
then it goes away, too.

I know, up there on the hill,
there is a familiar cherry tree
with very real cherries.

The tree of the hill has
so many cherries.
Is a crazy love needed
so as the heart to believe?

Meaning, where are you now,
I want to go deep in my soul -
so much love -
so few cherries!