Нюанси

І.
Каютата на спомена ме носи
далече от морето на въпроса.
По улиците тичат снежнобели
легендите, загърнати в дантели.

Уплаших се от писъка на блясъка -
Олимп е хълм на облачните ласки.
Напих се лесно с виното на шута
и бързо се приготвих за банкрута.

Но нещо ненадейно се смили
и тялото ми сякаш се смали.
Намерих моя подходящ обем
и мога вече своето да взема.

ІІ.
Подех на път, подобно на канарче,
към своето измислено другарче,
а там открих една случайна диря
на минали отдавна богатири.

Надеждата отново в мен узря,
зарадвах се на чуждата игра.
Подхвърлих своя камък към небето,
но той подскочи ниско над полето.

Измамни ли са всичките кошмари?
Кои от тях продаваме на старо?
Накичена с любимите си дрехи,
приличам на войник, но без успехи.

ІІІ.
Не мога да почина от умора
и пак не спирам умно да говоря.
Потърся ли вечеря в ресторанта,
ще видя, че съм днес комедиантка.

Парите си превърнах в морскосиньо,
отдадена на вятърната линия.
Любовно се целувах с гласовете,
които идваха до мен от вековете.

Защо не ми оставите нюанса
по примера добър на декаданса?
Обичам да живея в него тайно
и да броя листата му безкрайни.

ІV.
Откъсне ли се ябълка от клона,
след нея ще се спусна по наклона,
но знам, че няма никога да стигна
до храма на прочутите вериги.

Обичам свободата на тревата,
която сипе шеметна отплата
запогледа ни, с който я следим -
дори да я превърнем после в дим.