Потрепва в камъка душата -
и се усмихва мисъл свята...
Делят ни ни с нея векове,
но нейното лице зове...
Стоя и гледам без умора
как чувствали са вчера хора.
И струя истински живот
извира под музеен свод.
И виждам - плът е победила,
на камъка е вляла сила!
В убежище от светлина
разказва приказка една...
И хилади години още
ще пазят този пламък мощен...
Ще свети в нея вечността
с усмивка лека на уста!
Няма коментари:
Публикуване на коментар