Керамиката е спасена
и дръзко гледа бог Еол.
Държи в ръцете климат земен
от своя сътворен престол.
Безгрижен пак Еол се смее,
спокоен устремен напред.
Щастлив и властен бури сее
владетелят напет.
И лъхва ни едно дихание
на оня тайнствен свят лъчист.
Игриво блясват там желания
и се откъсва лист.
Какво неземно съзерцание
се крие в образа пред мен!
Безумно сладостни ухания
и воля в тънък пласт стаен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар