Ти не си безпомощен в изгрева на утрото,
в залеза на зимата,
в мрака на стихиите -
ти си част от мрака.
Ти си рицар, вожд -но къде са другите?
няма я войската...
Само прах се вижда.
Ти не си безпомощен,
когато осъзнаваш
всичките съмнения -
толкова чаровен е добрият вид -
толкова подкупващ -
с нишка отчаяние, с болка и въпрос,
толкова изящен - ти си малък принц
с вепризнати рани -
толкова наивен,
толкова безпомощен!
Толкова си мил,
когато осъзнаваш краха на илюзии,
краткостта на всичко -
толкова си чист, толкова си нежен.
Толкова си лош,
когато не обичаш -
съдиш и наказваш -
вярваш и не вяврваш.
Толкова си нежен...
Толкова си жив!
Пламък и безсилие,
огън и вода,
огън под леда в яростта на дните.
Ти живееш днес,
аз живея в спомена -
всичко е различно -
някъде те срещнах,
някъде видях те,
кой си ти - не зная -
може би си враг -
не ме гледай влюбено -
аз не те познавам...
Помня те от вчера - беше някой друг.
С твоите черти, оцветени вчерно,
с кожа кадифе - някой... като теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар