Светът разпъпи,
пламна, разпиля се
в светлини и вятър.
Угаснаха улиците,
светнаха дърветата
в паяжините под лампата.

Нюанси

Не знаех песента.
Научих я.
Не мога да я пея.
Но в планината е небето.
Съдържа и гори полето.
По-дълъг е денят от глупостта,
макар понякога обратното да мислим.

Колко е странно
че птиците не пеят през зимата
че не сме добри винаги
че само понякога сме умни
колко е странно
че съществуваме
в толкова разновидности

Сякаш поляна е гласът на птиците.
През прозореца нахлува.
Комар реши да долети,
нощта прескочи безразлично, милият.

Пътуват влак, ята, простира длани утринта.

Когато избираш

Когато правиш избор
първо слагаш на везните чувствата
после разума
първо тръгваш от сърцето
после мислиш
първо гледаш твоята представа
за нещата
а какви ще бъдат те не знаеш още

Когато вярвах в светлината

Когато вярвах в светлината,
бе с нея утринта богата.
Разцъфнал пламък бе небето,
летяха птици над полето,
а улицата бе керван,
повярвал в своя първи план.
Живеех вчера с идеал,
но някой ми го беше дал.
Наистина ли всичко старо
сега изглежда смешен дар?
Не знаех за нощта тогава,
откривах в нея много слава,
но истината щом разбрах
остана в мене спомен плах.

вярно ли е че се страхуваме да говорим
страхуваме се от предатели
вярно е
вярно ли е че се страхуваме да мълчим
страхуваме се от себе си
вярно е
вярно ли е че се страхуваме
от живота
вярно е
животът изглежда доста
безинтересен
когато не правим грешки
когато се страхуваме
но имаме ли избор
имаме ли избор
наистина всичко е просто навик
навик
навик

смисъл

защо ли си мислим за другите дни
ако изобщо още можем да мислим
не мислите ли че е доста съмнително
други дни няма дните са тези
не е ли отчайващо
да живееш като медуза по дъното
да се движиш нелепо
Господи, дай ми смисъл!

жажда

жажда за нещо
което трябва да се случи
жажда за истина
която трябва да се научи
жажда за познание
което трябва да дойде
жажда за победа
която трябва да се получи
жажда в пустиня
умирам от жажда
водата е суха

Сиво

Загубено безценно време
в бедънни клюки, злоба, хленч!
Бездействието явно пасва
на всеки без лице и цел.
Посредствена среда,
посредствен
е всеки порив на мига -
духът е мъртъв,
а материята
се мъчи да изглежда куха.
Говорим само празни думи,
на чувства истински играем,
живеем като в репетиция
за истинското представление.
Безлични хора, полуистини
замрежват поглед, сетива...
И сякаш плуват водорасли
в море, което вече липсва.
Животът - толкова фалшив -
дори на кино е по-жив.
Бездънна яма лицемерие
и злонамереност открита.

Не съм изпълнена с омраза,
това животът днес показа.

Топола

Топола, устремена към небето,
с ръцете си в просъница плете
въздишката на вятъра следобеден.
И плъзва се по твоето лице

безгрижното й отражение.

Прелест

Прелест
в мълчанието има -
то може всичко да спои,

дори да обещае.

Много думи

Тишината е моя родина.
В нея дишам и мисли редя.
Много думи на виелица приличат,

заглушават песента.

Снощи се роди надежда -
връхче малко,

а поникна.

Камбанки

Всичките ни думи
в деня се очертават
като камбанки светли,

поклащани от вятъра.

Времето

Можеш ли да уловиш с ръцете времето
и до лицето да го доближиш,
денят да затрепти у тебе

възроден, опитомен?

Поклон

Една сутрин
ще отидем

да се поклоним на морето.

Пейзаж

Аз протегнах пръсти и докоснах
леката бразда на вятъра.

Синьото ме упои, а зеленото - смири.

Море

Някой иска
да си построи
море,
сякаш се строи море.

Лодки

Тебеширено небе.
Светеща зеленина.
Лодките блестят спокойни
в летния следобед.

Не видях

От хиляди дървета
не видях
единственото.

Тревите на нощта

В тревите на нощта,
в заспалата загадка,
в издъхващия молив
до синята тетрадка
аз очертавам залеза
на идващото лято,
на тлеещото сладко
пладне на тревите.
В сумрака на деня
аз изгрева долавям
с ухаещото мляко.

Стомна

Пие ми се вода от стомна,
вода, преливаща от стомната,
чувстваща сама изплискването,
преди да се е счупила стомната...
Да отехтя музиката от говорителя
в стаята под слънцето, до цветята.
Да се облегна на стената
под сайванта с низи, до градината.
Да търся миналото в съня,
небитието - в тъмните стаи.
Да се вслушам в дъха на земята,
да повярвам в очите й,
стопила в нея
остена на недоверието.
Да се промуша през царевиците
и да одраскам краката си
в пръстта и шумата.
Да прошумоли вятърът
преди заспиването.
Да донеса вода от кладенеца
по пътеката,
по песента на пътеката,
слязла от облака в синьо и топло.
Да донеса вярата от кладенеца,
пълнейки пазвата си със звезди,
ръцете си - със светулки,
замаяна от земята,
покрита от листа и сливи,
ухаещи загнили ябълки,
земята,
отрупана със цвят.
Къде е къщата?

Лодка

Моя далечна приятелко,
знаеш ли колко ми липсваш.
Мисля, че нашите срещи
бяха обвити с ухание.
Розови песни на изгрева
лятното време чертаеше.
Струната бяла на юга
хвърляше семе в земята.
Вятърът често ни търсеше,
в люляков облак ни носеше.
Песните стари на времето,
мирисът сладък на въздуха,
смесил дъха на пипер
с летния мирис на вятъра,
с прашна сълза на липа,
мислите мои упойваше.
В думите твои блестяха
лебеди, верни греди.
Често лицата искряха
в земен уют на звезди.
Стаята проста сияеше
с малкото важни неща.
Имаше всичко в безкрая -
време, небе светлина.
Сънища само не стигаха,
за да запеем в света
своята песен - бе весела,
с цвят на трева.
Нашите къси разходки
криеха в стъпки пейзажа.
Линии, багри, простори,
думи безгрижни на вятъра,
случки, разпънати вярно
или направо убити
с лък и стрела от ирония,
хвърляхме смело на пътя.
После се смеехме радостно -
важна бе само следата,
но преди всичко - идеята -
или пък просто - целта.
Облачни цеви целувахме,
всичко отлагахме, сигурни
в блясъка бистър на утрото,
в хладния крем на нощта.
Сенки пътуващи, дните ни
в родна Марица се миеха.
Рибите нямаха име,
но разпознаха чертите им.
Общи, единни и цялостни,
речните риби и дните ни
плуваха дълго в реката,
без да копнеят за лодка.
Но ето сега се замислям -
лодката стара къде е?
Помня, че имаше лодка,
а изгревът беше с фенер.

Ноктюрно

През нощта луната идва тук,
присяда на вълните
и разговаря с влюбени,
които гледат от прозорците,
терасите, казиното и плажа.

Тя идва тук и разговаря
с полупияни неудачници,
които търсят оправдание.

Белязани от дарбата да видят нещо
и да поискат всичко.
Да плачат,
без никой да ги чуе истински.
Да молят, без да трогват.
Да се раздават, без да бъде забелязано.
Да искат, разколебани в правото.

Обречени да се събудят утре трезви,
да си отидат безискусно от морето,
така наречени безделници до вчера.

Топола

Топола, устремена към небето,
с ръцете си в просъница плете,
въздишката на вятъра следобеден.
И плъзва се по твоето лице
безгрижното й отражение.

Празник на зеленото

Събудих се веднъж към четири.
Излязох вън пред блока.
Зеленината бе изгряла преди деня,
а в тишината пееха листа.

През пролетта

За да поникнат цветните петна
над хълма сутрин,
да прочетеш посланието
в плочките на тротоара,
за да повярваш на белия вятър,
който духа един път в годината,
са необходими
слънце, младост и зеленина.

Ябълката на раздора

Ябълката на раздора
падна в лоното на радостта.
Откъснах лист от синевата
и болката ми се стопи.

Две миди

Две миди парят и изгарят.
Две тъмни миди ме изгарят
с морето в тях.
Горят дланта, лицето и душата
и ме превръщат в бездна.

Пътуване

Когато върху мокрия асфалт
изгря луна,
приятно бе да се пътува

сред музика и светлини.

В дъжда

Момичето погледна към небето,
разбра, че ще вали.
Взе чадър със себе си, заключи,
по улиците се забърза.
Когато стигна там, поспря,
преди да позвъни.
Отвори чантата, огледа се,
оправи си косата.
Вън заваля.
Когато той излезе,
по-мокро бе лицето й
от улиците и дърветата.
Не бива да стоиш сама, й каза,
и в стъпките си да се вслушваш.
Градът отвън трептеше в светлини.

Концерт

Пръстите ти крият прошка
за невежество и злоба.
Струи от тебе светлина.
С ръка помаха -
тя бе мост на пламъка.
В нея бе
усмивката на тялото и песента.

Птици

Събуждат птиците деня,
прибавят мед в звука му,
меда на времето,
снега прогонват,
откриват нови хоризонти
с любяци, трева, река, ухание,
отсядат сред извити клони,
пресичащи небе блестящо.

Бяла рокля

Възвръщането,
непознатата песен,
натрупването на листата...
Не съм сама...
Вятърът е топъл,
залезът е топъл,
къщите не са ограбени,
изгревът е топъл...
Лодките не са сами...
Мечтала съм за бяла рокля -
и защо не - бяла рокля...

Начало

Това, което ти прилича на начало,
понякога е само тишина,
а утринните песни в тишината
са опитът на някой да пробуди времето.

Очакване

От мен изтръгна неразбиране,
вземи го.
То танцува в пръстите ми,
пеещи до съмване
с глас на чучулига.
В нощта с влажен дъх
изгубих малкото очакване.
Но остана ми голямото.

Песента

Песента изтля под пръстите ми,
тя се отлепи от пръстите
и потече по клавишите.
Обгърна пода,
загаси свещта,
запали си цигара
и ми я подаде,
за да ти кажа после за това.

Булевардът на живота

Каква безкрайна музика
е булевардът на живота,
в пламъци обвит!
Белее небосводът!

Танц

Тогава
подробностите
нямаха значение.
Ловяхме звуците с ръце,
а те се впиваха в телата.
Разкъсвахме се от движения.
Денят бе сякаш привидение.
И нямаше стени.
Освен лицата
нищо друго нямаше.

Планините

Планините задават въпрос -
                       ще вървите ли с нас до небето?

Звезди

Звезди са моите спомени вече -
жарава зелена - баира,
а жабите в блатото - песен...

Съвестта

Прекарваме през решето дните си.
Филтрираме слънцето и облака,
времето и вятъра,
птиците,
                сградите,
                                   жиците,
мислите - черните, белите, сините,
големите...
Филтрираме света.
Страхуваме се да опазим цяла
съвестта...

Закони

За някои закон е правото -
те винаги са му подвластни.
За други е въпрос на избор.

Изгрев

Нюанси няма.
Всичко е червено.
А над главите свети тя,
Зорницата.

Таен дневник на капитана

Звучиш ми фалшиво, измислен.
И нямат сърце тук листата,
които ти сам си изписал
в бездънната паст на зората.

И не е убежище изгревът,
потънал сега сред акулите.
Ръцете ти парят от низости,
които приличат на дуло.

Разделяш ни днес и нехаеш
за борда зад теб и земите.
Ти дневник си водил уж таен
и с него пак лъжеш водите.

Пролет

Застиналите къщи са огрени
от слънчеви петна.
До мен едно момиче седна -
пролет цялото,
пръстите му бяха като тази
танцуваща от вятъра трева.

Съмнението

Полегнаха птиците върху залеза.
Изтегна се върху дървото слънчевият лъч.
Разнесе се ухание
от разораната земя накрай града.
Розите постигнаха тъгата
в прелест неподвижна.
Слънцето прободе земята.
Почувствах, че я заболя гърба.
Изрови се съмнението като червей,
запълзя по листа,
питайки ме за успокоението,
което аз понесох с длани,
положих го върху реката.

Шепот на листа

Стоял ли си под зелени клони в утринта,
слушал ли си шепот на листа?
Протегни ръка, утрото ще те погали!

Сняг

Събуждам се
и гледам през прозореца -
снегът превърнал е света в поема.
А в мене
          стене
            ранена
                красотата.

Май

Изпуснах поводите на тъгата
и в лятното безумие на май
чертите осъзнах на чудото.

Ябълки

Тя ябълки поднася,
но сърцето ми се свива -
добра е, на с жестока глупост е червива!

Небето

Залезът разкъса клоните -
небето бе поканило
дърветата на сватба.

Лъжите

Боли,
когато сменям
една толкова дълга лъжа с друга.

Да и не

Аз вярвам в твоето лице,
но знам,
че "да" е като "не".

Календар

Ти сякаш календар си -
отмяташ времето,
в което аз живея.

Чуждо тяло

Чуждо тяло в мислите
враг на себе си те прави.
Чужда уморена истина
с безразлични нрави.

Реката

Реката влачи своя гръб пенлив.
В безмълвието само птици
заострят песента.

Приказки

Не вярва
в нищо друго,
само в цифрите,
а приказки чете - защо?

Пара- (Градът от картината)

Сякаш съм живяла в този град
толкова отдавна.
Сякаш помня цветовете на сумрака, сградите,
уличния шум, говор приглушен, борове на хълма.
Миризмата на кафе, смола и мляко
с тайнствения прах се слива
под покрова на небе сияйно
в лятната омара градска.
Чувам, движат се коли
и прозвънват саби.
После нашите съседи
с вино тъмно ни гощават.
Под лозница ароматна
лее се език познат
с тонове ритмични, меки.
Чувам тихата мелодия
на вечерна серенада.
Виждам нечия усмивка
и пазара на площада,
старите крадци на злато
и търговеца опърпан
на сергията от слама.
Помня този прах и тропот
на минаващи коне.
Млад бе още този свят,
не познаваше умора,
вещиците се бояха
от божествените сили,
кожи от змии горяха,
търсейки поличби.
Но с очите свои детски
вярваше светът тогава,
че с добро е силен.
Божи пратеници, помня,
покрай нас живееха,
но тъга от скука там
никой не изпита.
Сякаш съм живяла в този град отдавна!

Възраждане

Когато нощ покрие топлата земя
и храстите потънат в здрач,
замислен въздухът възражда
зеленината на деня.

Поляна

Под върховете,
до реката,
имаше поляна.

Компания

Във вечерта събудих времето
и огнения му език.
Напълних мрака със светкавици.
На чай поканих самотата.

Когато

Безсмислени са
всичките усилия,
когато увенчават нищо.

Компромисите

Компромисите
също имат измерения,
защото ние сме само малко вечни.

На село

На близкия баир до чисти бели къщи
дърветата говорят, гората им отвръща.
Небето мълчаливо протяга синя длан
и облачета бели пътуват с вид засмян.
Козичка срамежлива оградата напада
и бликва тишина от всеки ъгъл, сграда.

Този ден

И облаците знаят,
че този ден
е хубав.

Тракия

Там - земята диша по-различно,
прасковите падат на земята,
а небето грее светлосиньо,
говорът е мек като смокиня.

Грешка

Поредната нелепа грешка,
с която искаш да надскочиш себе си.
Бездънното море на залеза
дори не я оглежда.

Представи

За него
небето
се синее специално...
Дъжд не вали никога
              неутрално...

Еол

Керамиката е спасена
и дръзко гледа бог Еол,
държи в ръцете климат земен -
от своя сътворен престол.

Безгрижен пак Еол се смее,
спокоен, устремен напред -
щастлив и властен бури сее
владетелят напет.

И лъхва ни едно дихание
на оня тайнствен свят лъчист,
игриво блясват там желания
и се откъсва лист.

Какво неземно съзерцание
се крие в образа пред мен -
безумно сладостни ухания
и воля - в тънък пласт стаен.

Импресия

Сухото време на залеза къпеше в пяна реката.
Облачни тънки дървета лакти облягаха в дивото.
Млада безумна трева дишаше смело в простора.
Птиците сиви летяха призрачни пак
над главите ни.
С дъх на море необятът бликаше извор в душите.
Сигурен блясък - червеното - в залеза
бързо променяше
своите шеметни думи.
А по тревата се стелеше - топла и ведра -
нощта, ябълков клон прислонила.
Рохкава, черна - пръстта -
в път утаяваше сянката.
Време неистово, златно, всичко люлееше в себе си.

Спомен

В привечер лятна,
когато играех с децата,
гонех светулки
сред ръж и поляни от злато.

Рекламна снимка на мотор

Храна за теб са светлините и вълнението.
Стремежът ти да станеш чест от светлините,
да бъдеш свят и светлина,
копнежът ти да имаш всичко
и да останеш справедлив,
това си ти, момче.
Но без лице е добротата по страните ти.
Мечтата, всичкото величие
и цяла осмислената празнота
са сфери, светещи в ума ти,
момче от снимка на торба
с реклама на мотор.

Антична статуя

Потрепва в камъка душата
и се усмихва мисъл свята -
делят ни с тебе векове,
но твоето лице зове.

Стоя и гледам без умора
как чувствали са вчера хора
и струя истински живот
извира под музеен свод.

Аз виждам - плът е победила,
на камъка е вляла сила,
в убежище на светлина
разказва приказка една.

И хиляди години още
ще пазят този пламък мощен.
Ще свети в тебе вечността
с усмивка лека на уста!

Вечер

Синьото листо на вечерта
сви се пред загадката,
узря.

Нюанси

Лицето звездно на нощта
наднича от прозореца ми в стаята.
Научих песента -
не мога да я пея.
Но в планината е полето,
съдържа и гори небето.
По-дълъг е денят от глупостта,
макар понякога обратното да мислим.

Залез

Светът разпъпи,
пламна, разпиля се
в светлини и вятър.

Угаснаха улиците,
светнаха дърветата
в паяжините под лампата.

Денят и тревата

Понякога денят е къс като надеждата,
но мисля,
         че тревата му помага.

Денят, подобен на дете

Изтръгва се денят от тъмнината
и с блясъка залива скараните вещи през нощта.
Изтяга се неправилно на пода
и в пръчките на стола се опира сънно.
Прегръща на килима шарките разбудени
и плъзва своята усмивка в чашата за чай.
Подвежда кривите пътеки към шосето
и там застава победоносно,
взрян в елите,
пронизва лъскави коли и прашни,
задява ветровете.
А после той разходка прави по брега,
ухажва гларуса,
по миди стъпва безнаказано -
любува се на формите,
            чертите,
              изобилието -
денят,
подобен на дете.

Българийо,
              за тебе плача аз!
Сама сред свои -
               в себе си сама -
без да познаваш своето лице...
Каква е твоята
                 обединителна идея?

България

Българийо,
какво се случи с теб -
къде изчезна твоят глас и сила?
Останали без армия,
                          без младост -
от емигранти в тебе и в чужбина -
какво очакваш ти от нас сега?
Кой задуши държавата,
                                  народа?
Това ли демокрация наричаме -
магия ли е всичко
                      или истина?
Които заслужаваха похвала,
сега са в ъгъла
                 и си припомнят,
че верни са били на идеала.
Това ли е върховната награда?
За робите свободни -
                         без пощада!

Thrace

О, Тракия -
любимо цвете на земята -
с небето многостайно -
цигулка лека, лятна!

Оh, Trakiya -
lyubimo tsvete na zemyata -
s nebeto mnogostayno -
tsigulka leka, lyatna!

Oh, Thrace -
a favorite flower on the ground -
with skies of many rooms -
a violin light, summer ...

The Day

Sometimes the day is short
as the hope,

but I think that the grass helps it.

The truth

Истината

Всички ние бягаме от истината,
а тя идва и на масата ни сяда,
за да не бъде забелязана от никого,
освен като атракция.

Въведете текст или адрес на уебсайт или преведете документ.

Отказ

Чуйте

Прочит на латиница

Istinata Vsichki nie byagame ot istinata,
a tya idva i na masata ni syada,
za da ne bŭde zabelyazana ot nikogo,
osven kato atraktsiya....

Truth

All we run away from the truth,
and it comes and sits at our table,
so as not to be noticed by anyone,
except as attraction.

The history of the moment

Your face - the kiss of time,
your face - the moment of the senses,
your mouth - a leaf of rose,
string,
staff
and clef
before me moved into a mist
such that
Storm peaks which befell -
clouded.
Your face is now a sunny cloud,
your hands are thousands of sparks,
your hands are moving before my eyes,
your hands I catch a glance -

they're smooth and live -

they are like thousands of leaves -
before me they write their story -
 the history of the moment!

 

Face

Your face contains a little smile

suppressed and hidden on the lips.

The fear pierces this face
absorbed by rhythm of the time.

Your dream is caught - and then - set free -

it cries in space - with all the colors.

External limit -

  mediate -

            internal -

     you will come apart!

You now produce smiles, gestures, words

with seals of hide-and-seek 

and lies.

By own choice or in the deadlock?

***

All is
  in this
    infinite
body
   of the dream

This Life

This life is probably a bird
or any wing of buterfly.
In crazy night it closes eyes
as flower closes leaves in darkness.

So what if your opinion
differs of mine - and his - of heaven?

Do not all breathe this air here
anaesthetized to be alive?

Grasses do not know,
but they hope.
We do know and hope yet.
The meaning knows
and hopes to change
the fact
because so likes.
Is not the history -
the beginning
of speculation
of the other?

Grasses of the Night

In the grass of the night,

in the sleeping mystery,

in the expiring pencil

to the blue notebook,

I outline the sunset

of the upcoming summer,

of the smoldering sweet

noon of the grass.

In the twilight of the night

I catch the sunrise

with the fragrant milk.

The apple of the Discord

The apple of the Discord
fell into the Realm of Joy.
I pick the leaf of heaven's Blue
and my pain melted.