Сякаш съм живяла в този град
толкова отдавна.
Сякаш помня цветовете на сумрака, сградите,
уличния шум, говор приглушен, борове на хълма.
Миризмата на кафе, смола и мляко
с тайнствения прах се слива
под покрова на небе сияйно
в лятната омара градска.
Чувам, движат се коли
и прозвънват саби.
После нашите съседи
с вино тъмно ни гощават.
Под лозница ароматна
лее се език познат
с тонове ритмични, меки.
Чувам тихата мелодия
на вечерна серенада.
Виждам нечия усмивка
и пазара на площада,
старите крадци на злато
и търговеца опърпан
на сергията от слама.
Помня този прах и тропот
на минаващи коне.
Млад бе още този свят,
не познаваше умора,
вещиците се бояха
от божествените сили,
кожи от змии горяха,
търсейки поличби.
Но с очите свои детски
вярваше светът тогава,
че с добро е силен.
Божи пратеници, помня,
покрай нас живееха,
но тъга от скука там
никой не изпита.
Сякаш съм живяла в този град отдавна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар