Сухото време на залеза къпеше в пяна реката.
Облачни тънки дървета лакти облягаха в дивото.
Млада безумна трева дишаше смело в простора.
Птиците сиви летяха призрачни пак
над главите ни.
С дъх на море необятът бликаше извор в душите.
Сигурен блясък - червеното - в залеза
бързо променяше
своите шеметни думи.
А по тревата се стелеше - топла и ведра -
нощта, ябълков клон прислонила.
Рохкава, черна - пръстта -
в път утаяваше сянката.
Време неистово, златно, всичко люлееше в себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар