Керамиката е спасена
и дръзко гледа бог Еол,
държи в ръцете климат земен -
от своя сътворен престол.
Безгрижен пак Еол се смее,
спокоен, устремен напред -
щастлив и властен бури сее
владетелят напет.
И лъхва ни едно дихание
на оня тайнствен свят лъчист,
игриво блясват там желания
и се откъсва лист.
Какво неземно съзерцание
се крие в образа пред мен -
безумно сладостни ухания
и воля - в тънък пласт стаен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар