Изтръгва се денят от тъмнината
и с блясъка залива скараните вещи през нощта.
Изтяга се неправилно на пода
и в пръчките на стола се опира сънно.
Прегръща на килима шарките разбудени
и плъзва своята усмивка в чашата за чай.
Подвежда кривите пътеки към шосето
и там застава победоносно,
взрян в елите,
пронизва лъскави коли и прашни,
задява ветровете.
А после той разходка прави по брега,
ухажва гларуса,
по миди стъпва безнаказано -
любува се на формите,
чертите,
изобилието -
денят,
подобен на дете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар