Момичето погледна към небето,
разбра, че ще вали.
Взе чадър със себе си, заключи,
по улиците се забърза.
Когато стигна там, поспря,
преди да позвъни.
Отвори чантата, огледа се,
оправи си косата.
Вън заваля.
Когато той излезе,
по-мокро бе лицето й
от улиците и дърветата.
Не бива да стоиш сама, й каза,
и в стъпките си да се вслушваш.
Градът отвън трептеше в светлини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар