неделя, 31 юли 2011 г.

Танц

Тогава
подробностите
нямаха значение.
Ловяхме звуците с ръце,
а те се впиваха в телата.
Разкъсвахме се от движения.
Денят бе сякаш привидение.
И нямаше стени.
Освен лицата
нищо друго нямаше.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)