Полегнаха птиците върху залеза.
Изтегна се върху дървото слънчевият лъч.
Разнесе се ухание
от разораната земя накрай града.
Розите постигнаха тъгата
в прелест неподвижна.
Слънцето прободе земята.
Почувствах, че я заболя гърба.
Изрови се съмнението като червей,
запълзя по листа,
питайки ме за успокоението,
което аз понесох с длани,
положих го върху реката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар