вода, преливаща от стомната,
чувстваща сама изплискването,
преди да се е счупила стомната...
Да отехтя музиката от говорителя
в стаята под слънцето, до цветята.
Да се облегна на стената
под сайванта с низи, до градината.
Да търся миналото в съня,
небитието - в тъмните стаи.
Да се вслушам в дъха на земята,
да повярвам в очите й,
стопила в нея
остена на недоверието.
Да се промуша през царевиците
и да одраскам краката си
в пръстта и шумата.
Да прошумоли вятърът
преди заспиването.
Да донеса вода от кладенеца
по пътеката,
по песента на пътеката,
слязла от облака в синьо и топло.
Да донеса вярата от кладенеца,
пълнейки пазвата си със звезди,
ръцете си - със светулки,
замаяна от земята,
покрита от листа и сливи,
ухаещи загнили ябълки,
земята,
отрупана със цвят.
Къде е къщата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар