Когато вярвах в светлината,
бе с нея утринта богата.
Разцъфнал пламък бе небето,
летяха птици над полето,
а улицата бе керван,
повярвал в своя първи план.
Живеех вчера с идеал,
но някой ми го беше дал.
Наистина ли всичко старо
сега изглежда смешен дар?
Не знаех за нощта тогава,
откривах в нея много слава,
но истината щом разбрах
остана в мене спомен плах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар