неделя, 31 юли 2011 г.

Топола

Топола, устремена към небето,
с ръцете си в просъница плете
въздишката на вятъра следобеден.
И плъзва се по твоето лице
безгрижното й отражение.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)