Преместих разстояния
под слънцето -
вечерното небе
се вслуша в мен.
понеделник, 28 май 2012 г.
***Пушкин
Я пережил свои желаниья,
Я разлюбил свои мечты;Остались мне одни страданья,
Плоды сердечной пустоты.
Под бурьями судьбы жестокой
Увял цветущий мой венец;
Живу печальный, одинокий,
И жду: придет ли мой конец? Так, поздним хладом пораженный,
Как бури слышен зимний свист,
Один на ветке обнаженный
Трепещет запоздалой лист.
вторник, 22 май 2012 г.
Emily Dickinson To make a prairie /1755/
To make a prairie it takes a clover and one bee,
One clover, and a bee,
And revery.
The revery alone will do,
If bees are few.
1896
За да направиш прерия, ти трябват пчела и детелина,
пчела и детелина,
и мечта.
Сама мечтата ще го стори,
ако пчелите не достигат.
One clover, and a bee,
And revery.
The revery alone will do,
If bees are few.
1896
За да направиш прерия, ти трябват пчела и детелина,
пчела и детелина,
и мечта.
Сама мечтата ще го стори,
ако пчелите не достигат.
This was a Poet /448/ Emily Dickinson
This was a Poet - it is That
Distils amazing sense
From ordinary meanings -
And Attar so immense
From the familiar species
That perished by the Door -
We wonder it was not Ourselves
Arrested it - before -
Of Pictures, the Discloser -
The Poet - it is He -
Entitles Us - by Contrast -
To ceaseless Poverty -
Of Portion - so unconscious -
The Robbing - could not harm -
Himself - to Him - a Fortune -
Exterior - to Time -
1862? 1929
Той бе Поет - за него -
смайващ смисъл има -
и в простите Значения -
Есенция неизмерима -
във видове обикновени -
които край вратата вехнат -
а ние чудим се защо -
преди - това не ни привлече.
Той - на картини Откривател -
Поет е - който знае -
и нас да назове - с Контраст -
на Нищета безкрайна.
За своя Дял - неосъзнаващ -
Ограбване - не го ранява -
Съдбата - чужда е -
на Времето.
Distils amazing sense
From ordinary meanings -
And Attar so immense
From the familiar species
That perished by the Door -
We wonder it was not Ourselves
Arrested it - before -
Of Pictures, the Discloser -
The Poet - it is He -
Entitles Us - by Contrast -
To ceaseless Poverty -
Of Portion - so unconscious -
The Robbing - could not harm -
Himself - to Him - a Fortune -
Exterior - to Time -
1862? 1929
Той бе Поет - за него -
смайващ смисъл има -
и в простите Значения -
Есенция неизмерима -
във видове обикновени -
които край вратата вехнат -
а ние чудим се защо -
преди - това не ни привлече.
Той - на картини Откривател -
Поет е - който знае -
и нас да назове - с Контраст -
на Нищета безкрайна.
За своя Дял - неосъзнаващ -
Ограбване - не го ранява -
Съдбата - чужда е -
на Времето.
Presentiment - is that long Shadow Emily Dickinson
Presentiment - is that long Shadow - on the Lawn -
Indicative that Suns go down -
The Notice to the startled Grass
That Darkness - is about to pass -
1862? 1890
Знамение е тази дълга сянка по моравата -
показва, че слънцата могат да залязват.
Известие до поразената трева,
че тъмнина се кани да премине...
Indicative that Suns go down -
The Notice to the startled Grass
That Darkness - is about to pass -
1862? 1890
Знамение е тази дълга сянка по моравата -
показва, че слънцата могат да залязват.
Известие до поразената трева,
че тъмнина се кани да премине...
The Way I read a Letter's - this Emily Dickinson
636
The Way I read a Letter - this -
'Tis first - I lock the door -
And push it with my fingers - next -
For transport it be sure -
And then I go the furthest off
To counteract a knock -
Then draw my little Letter forth
And slowly pick the lock -
Then - glancing narrow at the floor
For firm Conviction of a Mouse
Not exorcised before -
Peruse how infinite I am
To no one that You - know -
And sigh for lack of Heaven - but not
The Heaven God bestow -
Писмо чета по този начин -
вратата си заключвам първо
и с пръстите я бутвам пак -
да бъде сигурен екстазът...
Отивам после най-далече -
почукването да избягна,
издърпвам малкото писмо,
печата счупвам бавно,
поглеждам строго към стената,
изследвам най-подробно пода
и със съмнение за мишка - тук -
непрогонена преди -
прочитам калко съм безкрайна
за някой, непознат за вас.
И за небето аз копнея, но не за рая,
с който Бог дарява нас!
The Way I read a Letter - this -
'Tis first - I lock the door -
And push it with my fingers - next -
For transport it be sure -
And then I go the furthest off
To counteract a knock -
Then draw my little Letter forth
And slowly pick the lock -
Then - glancing narrow at the floor
For firm Conviction of a Mouse
Not exorcised before -
Peruse how infinite I am
To no one that You - know -
And sigh for lack of Heaven - but not
The Heaven God bestow -
Писмо чета по този начин -
вратата си заключвам първо
и с пръстите я бутвам пак -
да бъде сигурен екстазът...
Отивам после най-далече -
почукването да избягна,
издърпвам малкото писмо,
печата счупвам бавно,
поглеждам строго към стената,
изследвам най-подробно пода
и със съмнение за мишка - тук -
непрогонена преди -
прочитам калко съм безкрайна
за някой, непознат за вас.
И за небето аз копнея, но не за рая,
с който Бог дарява нас!
I'm nobody. Who are you? Emily Dickinson
I'm nobody. Who are you?
Are you nobody, too?
Then there's a pair of us - don't tell!
They banish - you know!
How dreary to be somebody!
How public like a frog
To tell one's name the livelong day
To an admiring bog!
Аз никоя съм. Кой си ти?
Ти никой ли си също?
Тогава с теб ще бъдем двама.
Но тихо - те ще ни отлъчат!
Досадно е да бъдеш някой!
И колко шумно - като жаба -
да казваш името си - цял ден -
на едно възхитено блато!
Are you nobody, too?
Then there's a pair of us - don't tell!
They banish - you know!
How dreary to be somebody!
How public like a frog
To tell one's name the livelong day
To an admiring bog!
Аз никоя съм. Кой си ти?
Ти никой ли си също?
Тогава с теб ще бъдем двама.
Но тихо - те ще ни отлъчат!
Досадно е да бъдеш някой!
И колко шумно - като жаба -
да казваш името си - цял ден -
на едно възхитено блато!
Much Madness Is Divenest Sense /# 435/ Emily Dickinson
Much Madness Is divinest Sense -
To a discerning Eye -
Much Sense - the starkest Madness -
'Tis the Majority
In this, as All, prevail -
Assent - and you are sane -
Demur - you're straithway dangerous -
And handled with a Chain -
В безумието скрит е божественият Смисъл -
за този, който осъзнава.
А в много Смисъл - явна Лудост -
Тълпата убеждава.
Приемеш ли това - ти здрав си -
отхвърляш - вече си опасен -
с Верига те опитомяват -
преводите са мои М.П.
To a discerning Eye -
Much Sense - the starkest Madness -
'Tis the Majority
In this, as All, prevail -
Assent - and you are sane -
Demur - you're straithway dangerous -
And handled with a Chain -
В безумието скрит е божественият Смисъл -
за този, който осъзнава.
А в много Смисъл - явна Лудост -
Тълпата убеждава.
Приемеш ли това - ти здрав си -
отхвърляш - вече си опасен -
с Верига те опитомяват -
преводите са мои М.П.
Indian Summer Emily Dickinson
These are the days when Birds come back -
A very few - a Bird or two -
To take a backward look.
These are the days when skies resume
The old - old sophistries of June -
A blue and gold mistake.
Ou fraud that cannot cheat the bee -
Almost the plausibility
Induces my belief.
Till ranks of seeds their witness bear -
And softly thro' the altered air
Hurries a timid leaf.
Oh Sacrament of summer days,
Oh last Communion in the Haze -
Permit a child to join.
Thy sacred emblems to partake -
Thy consecrated bread to take
And thine immortal wine!
1859? 1890
През тези дни се връщат птици,
но те са малко - птица, две -
прощален поглед хвърлят.
През тези дни се подновяват
софизмите на юни стари -
заблуда синя, златна.
Лъжа, която не измамва Пчела -
почти правдоподобност
събужда моето доверие.
Редици семена плод раждат
и тихо през променлив въздух
един лист кротък бърза.
Причастие на летни дни,
последно тайнство в маранята -
детето нека да участва.
Да вземе символите твои
и хляба осветен поеме
с безсмъртното ти вино!
A very few - a Bird or two -
To take a backward look.
These are the days when skies resume
The old - old sophistries of June -
A blue and gold mistake.
Ou fraud that cannot cheat the bee -
Almost the plausibility
Induces my belief.
Till ranks of seeds their witness bear -
And softly thro' the altered air
Hurries a timid leaf.
Oh Sacrament of summer days,
Oh last Communion in the Haze -
Permit a child to join.
Thy sacred emblems to partake -
Thy consecrated bread to take
And thine immortal wine!
1859? 1890
През тези дни се връщат птици,
но те са малко - птица, две -
прощален поглед хвърлят.
През тези дни се подновяват
софизмите на юни стари -
заблуда синя, златна.
Лъжа, която не измамва Пчела -
почти правдоподобност
събужда моето доверие.
Редици семена плод раждат
и тихо през променлив въздух
един лист кротък бърза.
Причастие на летни дни,
последно тайнство в маранята -
детето нека да участва.
Да вземе символите твои
и хляба осветен поеме
с безсмъртното ти вино!
Emily Dickinson Tell all the truth
Tell all the truth but tell it slant -
Success in Circuit lies
Too bright for our infirm Delight
The Truth'superb surprise
As Lightning to the Childre eased
With exsplanation kind
The Truth must dazzle gradually
Or every man be blind -
1868? 1945
Кажи ти истината цяла,
но направи го милостиво -
успехът в кръг витае.
За неустойчивата Радост -
не твърде ярка Изненада -
както Светкавица децата
чрез обяснение сърдечно -
да поразява постепенно -
или ще бъде всеки сляп!
Success in Circuit lies
Too bright for our infirm Delight
The Truth'superb surprise
As Lightning to the Childre eased
With exsplanation kind
The Truth must dazzle gradually
Or every man be blind -
1868? 1945
Кажи ти истината цяла,
но направи го милостиво -
успехът в кръг витае.
За неустойчивата Радост -
не твърде ярка Изненада -
както Светкавица децата
чрез обяснение сърдечно -
да поразява постепенно -
или ще бъде всеки сляп!
Emily Dickinson This is my letter to the world
This is my letter to the world
That never wrote to me, -
The simple news that nature told,
With tender majesty.
Her message is comitted
To hands I cannot see;
For love of her, sweet countrymen,
Judge tenderly of me!
Poems, 1890
Писмо написах до света,
но той не ми е писал -
това природата разказа
с величествена нежност.
Предават нейното послание
ръце, които аз не виждам,
но вие - от любов към нея -
за мен съдете милостиво.
That never wrote to me, -
The simple news that nature told,
With tender majesty.
Her message is comitted
To hands I cannot see;
For love of her, sweet countrymen,
Judge tenderly of me!
Poems, 1890
Писмо написах до света,
но той не ми е писал -
това природата разказа
с величествена нежност.
Предават нейното послание
ръце, които аз не виждам,
но вие - от любов към нея -
за мен съдете милостиво.
Абонамент за:
Публикации (Atom)