Някой ден, в утрото,
в мига, когато светлината
от стълбовете
прелива
в светлината на деня,
когато раждат се надеждите,
ще си отидем от света,
приели песента,
приели аромата
на мокрото дърво
и на тревата.
На други ще оставим жаждата си за мечти -
в мига на утрото, в зората на деня
да пълнят шепите с усмивки,
да ги разсипват по света.
Но кой ли е чувствителен
към шепот на листа?
Няма коментари:
Публикуване на коментар