Звучиш ми фалшиво, измислен.
И нямат сърце тук листата,
които ти сам си изписал
в бездънната паст на зората. И не е убежище изгревът,
потъващ сега сред акулите.
Ръцете ти парят от низости,
които приличат на дуло. Разделяш ни днес и нехаеш
за борда зад теб и земите.
Ти дневник си водил уж таен
и с него пак лъжеш водите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар