Валеше сняг.
Снегът валеше.
Снежинките летяха
покрай нас.
Валеше
много силно, помня -
и хиляди снежинки
заставаха като завеса
между нас.
Но те не ни отдалечаваха -
напротив -
говореха те вместо нас.
И ти ме гледаше в очите
през падащи снежинки.
Дори не помня нещо каза ли.
Но няма да забравя никога
очите ти тогава
и чувството, което имах.
Като на кино действието ставаше
и само хиляди снежинки
разказваха за любовта.
Валеше сняг, снегът валеше.
И хиляди снежинки
летяха...
като пеперуди...
и гледахме се ненаситно.
Не каза никога това,
което искаше да кажеш.
Не казах никога това,
което много ясно знаех.
Да, помня само как се гледахме
на фона от снежинки...
Не знаех вярното решение.
Ще помня вечно как ме гледаше
през падащи снежинки.
Бе толкова красиво.
Валеше сняг, снегът валеше много силно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар