а после дълго в нея гледа.
Не вярваше, че тя е там
и го обича с траен плам.
Косата й докосна после,
краката й прегърна боси,
до себе си я приюти
и се опита да шепти.
Помислиха - нощта е ден
и полумракът уморен
е тяхна сянка и отплата
за поривите необятни.
Той беше тъжен богомил,
забравен от света, немил.
Магията му бе в това,
че не навеждаше глава.
Превръщаше я в своя роза,
но вдишваше я в малки дози.
Когато я плени съвсем,
й каза: "Дявол да те вземе!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар