Целувам на тихата вечер дъжда
в потайна омайна добра самота.
Целувам на масата стария щит
и пак я прегръщам след път мразовит.
Аз виждам нещата!
Очите ми знаят.
Обемът отново щастлив ме зове.
Изграждам от мрака приятна килия
и в нея ще шепна слова с часове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар