Сухото време на залеза
къпеше в пяна реката.
Облачни тънки дървета
лакти облягаха в дивото.
Млада безумна трева
дишаше смело в простора.
Птиците сиви летяха
призрачни пак над главите ни.
С дъх на море необятът
бликаше извор в душите.
Сигурен блясък, червеното,
в залеза бързо променяше
своите шеметни думи.
А по тревата се стелеше,
топла и ведра, нощта,
ябълков клон прислонила.
Време неистово, златно,
всичко люлееше в себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар