На шега
рушиш
устоите,
поете.
Смесваш
камък,
плясък,
прах
и цвете,
за да запламтиш,
поете,
другите
да покориш.
А краката
те отнасят
днес
в един
бездомен
кът,
който
не е виждал
път,
нито песен
го оглася.
Куп
измислици
без дъх
гордо
ти оставяш
там,
но от вятъра
не съхне
съкровения ти
плам -
та нали ти сам си вятър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар