Моцарт

е съхранил

дърветата.

Дърветата са тук,

те няма да избягат.

Мълчат,

за да запазят

това,

което

още

съществува.

Деси (когато беше бебе)

Тя вижда в миналото

и в утрешния ден чете.

Душите разгадава

и обич ни раздава

с очи черешки.

Валеше дъжд.

Небето гледах.

Ти дойде.

Видях в ръцете ти дъжда -

бе топъл като теб.

Два дни

Два дни са много време,

безкрайни часове.

Но аз те връщам с думи,

целувам ветровете.

Ти също ме обичаш -

и не е важно как.

Обичай ме, далечен.

Обичай ме, невидим.

Поет

На шега

рушиш

устоите,

поете.

Смесваш

камък,

плясък,

прах

и цвете,

за да запламтиш,

поете,

другите

да покориш.

А краката

те отнасят

днес

в един

бездомен

кът,

който

не е виждал

път,

нито песен

го оглася.

Куп

измислици

без дъх

гордо

ти оставяш

там,

но от вятъра

не съхне

съкровения ти

плам -

та нали ти сам си вятър.

Възхвала на самотата

Целувам на тихата вечер дъжда

в потайна омайна добра самота.

Целувам на масата стария щит

и пак я прегръщам след път мразовит.

Аз виждам нещата!

Очите ми знаят.

Обемът отново щастлив ме зове.

Изграждам от мрака приятна килия

и в нея ще шепна слова с часове.

Спомен за нещо

Сухото време на залеза

къпеше в пяна реката.

Облачни тънки дървета

лакти облягаха в дивото.

Млада безумна трева

дишаше смело в простора.

Птиците сиви летяха

призрачни пак над главите ни.

С дъх на море необятът

бликаше извор в душите.

Сигурен блясък, червеното,

в залеза бързо променяше

              своите шеметни думи.

А по тревата се стелеше,

топла и ведра, нощта,

ябълков клон прислонила.

Време неистово, златно,

всичко люлееше в себе си.

Твоето лице
така се очертава на небето,
че само моята усмивка му стига,
за да заблести!

Студ е любовта.
Любовта е нищо
само като пламък.
Нужен е копнеж,
наречен обожание.

Когато ти ме пожела,
дърветата погледнах
и бързо осъзнах -
поникваха листа.

Светът разпъпи,
  пламна, разпиля се -
в светлини и вятър.
Угаснаха улиците,
светнаха дърветата
в паяжините под лампата.

Боли,
когато сменям
една толкова дълга лъжа с друга.

Реката влачи своя гръб пенлив.
В безмълвието само птици
заострят песента.

Като удар с нож
нахлува музиката в теб.
Прибулен, погледът се мята по стените.

Eва

О, мъж,
единствена реалност,
единствено величие,
прекланям се пред теб!

Говори на незнаен диалект,
но мисли се отдавна за графиня.

Привлече ме той с топлите си шепи.
В едната шепа ме строши.
През пръстите небрежни ме изпусна.

Една сутрин
ще отидем
да се поклоним на морето.

Когато нощ покрие топлата земя
и храстите потънат в мрак,
замислен въздухът възражда
зеленината на деня...

Lil Wayne- Single (Official Video)

Аз вярвам в твоето лице,
но знам,
че "да е като "не"...

Тя ябълки поднася,
но сърцето ми се свива -
добра е, но с жестока глупост е червива!

Истината

Тя идва и на масата ни сяда,
за да не бъде забелязана от никого,
освен като атракция.

Колко е модерно това нищо!

А после -
може би цветята
Но само те ли?

По-добре в авгиеви обори,
отколкото отвън на двора,
старите така говорят

Понякога денят е къс като надеждата,
но мисля,
  че тревата му помага.

Родината така ухае
на цъфнали цветя -
тъгата на нощта сияе

Корабът на приключението
ме отнесе до брега...

Изглежда по челото на небето
танцуват Нови Светлини

Екран без образ...
Ден, лишен от случка.
Любов по описание.

От хиляди дървета
не видях
единственото.

Изпуснах поводите на тъгата
и в лятното безумие на май
чертите осъзнах на чудото.

Безсмислени са
всичките усилия,
когато увенчават нищо...

Пейзаж

Прегърнати са
синьо и зелено,
а в клоните им -
вятърът тежи...

Залезът
разкъса клоните -
небето бе поканило
дърветата на сватба.

Чуждо тяло в мислите
враг на себе си те прави...
Чужда уморена истина
с безразлични нрави.

Ти сякаш календар си -
отмяташ времето,
в което аз живея...

Някой иска да си построи море,
сякаш се строи море...

Каква безкрайна музика
е булевардът на живота,
в пламъци обвит!
Белее небосводът...

Под върховете
До реката
Имаше поляна

Влюбена

Дърветата при мен
изгряха даже...

Отначало

Някой ден
ще започнем всичко отначало,
когато в утрото вали
или мъгла се сипе бяла...

Стоял ли си под зелени листа в утринта?
Слушал ли си шепот на листа?
Протегни ръка, утрото ще те погали!

Омръзна ми
да бъда мразена
от обич

Когато върху мокрия асфалт
изгря луна,
приятно бе да се пътува
с теб в нощта
сред музика и светлини.

И винаги нещо е в повече,
и винаги нещо не стига -
така ще вървим по пътеката,
облечени в лунни петна.

Пътувал ли си към града,
потънал в утринна мъгла?
Вървял ли си към светлините на града,
държал ли си в ръцете си мечта?

Можеш ли да уловиш с ръцете времето
и до лицето да го доближиш,
денят да затрепти у тебе
възроден, опитомен?

Още един луд
в репертоара ми
на Влюбена

Всичко е в това безкрайно
                                        тяло
                                          на Мечтата.

Тебеширено небе.
Светеща зеленина.
Лодките блестят спокойни
в летния следобед.

Студ е любовта.
Любовта е нищо
само като пламък.
Нужен е копнеж,
наречен обожание.

В търсене на мъдростта минават дните ни,
а накрая срещаме зъбите й.

ПРЕЛЕСТ
В мълчанието има
то може всичко да спои
дори да обещае

Преместих разстояния
под слънцето -
вечерното небе
се вслуша в мен.

Синьото листо на вечерта
сви се пред загадката
узря

Аз протегнах пръсти и докоснах
леката бразда на вятъра
синьото ме упои, а зеленото - смири.

Сънувах твоите прегръдки
като прегръдка в период

На стиховете
 бялата поляна
  осъмва зад листата
   с Шепот..

Снощи се роди надежда -
  връхче малко,
а поникна...

Любовта е ад,
всеки мъж е бебе!

Сега разбирам, че те има -
когато те сравнявам с другите,
откривам твоето ухание.

Sonnet 130 Shakespeare

My mistress' eyes are nothing like the sun;
Coral is far more red than her lips' red;
If snow be white, why then her breasts are dun;
If hairs be wires, black wires grow on her head.
I have seen roses damask'd, red and white,
But no such roses see I in her cheeks;
And in some perfumes is there more delight
Than in the breath that from my mistress reeks.
I love to hear her speak, yet well I know
That music hath a far more pleasing sound;
I grant I never saw a goddess go;
My mistress, when she walks, treads on the ground:
   And yet, by heaven, I think my love as rare
   As any she belied with false compare.

Моите приятели

Нищо вече не е същото -
ни земята, ни небето.
Само моите приятели
светят като слънцето.