Това, което беше толкова хубаво, сърдечно, спонтанно,
неотменно - къде е,
може ли да остане?
Това, което ни свързваше някак на шега - изстина -
може ли да остане?
Това, което беше толкова живо, още е живо -
къде е - може ли да остане?
Всъщност имаше ли нещо освен едни
хубави думи, истински думи - истински глас -
може ли остане?