Когато хиляди неща се случват,
светът край тебе
вече не е същият.

Stand By Me | Playing For Change | Song Around the World

Four Sonnets (1922) by Edna St. Vincent Millay : The Poetry Foundation

Four Sonnets (1922) by Edna St. Vincent Millay : The Poetry Foundation

black and white

black and white
in me
intertwine
black and white
in you intertwine
fear and lies
help
to be live
fear and lies
help
to be dead
black and white reign in the world
black will not
be
a white

Престани да се страхуваш.
Просто няма какво да губиш.
Стига си гледала само нагоре -
няма какво да падне.
Престани да гледаш в краката си -
земята няма да избяга.
Престани да се страхуваш - не разбра ли,
няма нищо да загубиш - може да спечелиш.

Понякога е невъзможно да бъдеш себе си.
Понякога единствено възможно е да не бъдеш себе си.
Понякога е просто лудост да си просто ти.
Понякога е лудост, но кога ли е разумно да играеш честно?
Понякога и винаги е редно да си просто ти,
дори това да не харесва на околните.

И все пак знам - ще има светъл ден.
И все пак знам - ще има топлина.
И все пак знам - магиите се сбъдват.
И все пак знам - ще има дар небесен.
И все пак знам - познавам "да" и "не".

Каквото и да стане, все пак, знам,
че по-добре е да го знам.

Един ден като всички останали.
С много питанки, отговор няма.
Един ден като всички останали.
По-безмълвен от белия сняг.
Един ден като всички останали.
По-безлюден от чужда тълпа.
Един ден като всички останали.
Малка капка в морето голямо.

Денят прилича на хартия,
а ти си моливът по него.
Денят прилича на река,
а ти си камъкът в реката.
Денят прилича на седло,
а ти си конят под седлото.
Денят прилича на дърво,
а ти си листът на дървото.
Денят прилича - не прилича,
а ти си част от не-това.

Може би с годините нещата
стават все по-хубави и кратки,
все по-истински и честни.
Може би.
Може би дори не стават,
но си мислим, че са станали.
Може би.
Може би дори не мислим,
само чувстваме нещата.
Може би.

Недей да мислиш много,
а просто действай бързо -
каквото ще да става,
не можеш да го спреш.
Животът продължава
и пролет наближава -
каквото и да става -
не можеш да я спреш!

What was so nice, kind, spontaneous,
inalienable - where is it,
can it stay?
What connected
us somehow of a joke - grew cold -
can it stay?
What was so alive, still alive -
where is it - can it remain?
Actually
was there anything besides some
nice words, real words -
a true voice -
can it stay?

Това, което беше толкова хубаво, сърдечно, спонтанно,
неотменно - къде е,
може ли да остане?
Това, което ни свързваше някак на шега - изстина -
може ли да остане?
Това, което беше толкова живо, още е живо -
къде е - може ли да остане?
Всъщност имаше ли нещо освен едни
хубави думи, истински думи - истински глас -
може ли остане?

Виртуална любов

Живееш в свят, от мен измислен.
Живея в свят, от теб измислен.
И никъде не се пресичат
измислените светове.