докога

ще играем

на

богове

ние

сме

просто

едни

обикновени

хора

с

обикновени

съдби

които

си изкарват

хляба

с

труд

не много приятен

не много сладък

почти горчив

заобиколени

от други

хора

които

също

не живеят по-добре

докога ще се правим на богове

ние сме

най-обикновени хора

които едва преживяваме

тръгваме от нищото

и не знаем къде ще стигнем

дори не знаем

ще стигнем ли някъде

в живота ни цари

безплановост

и хаосът е нашата религия -

на мен и тези като мен -

защо ли