неделя, 21 октомври 2012 г.

какво е поезията
какво е работата
обичаш ли поезията
обичаш ли работата
работата е нерви
поезията е любов

събота, 13 октомври 2012 г.

знаем ли кое е добро
знаем ли бъдещето
помним ли миналото
можем ли да отделим
черното от бялото

понеделник, 1 октомври 2012 г.

как да разшириш тесния свят
и да го направиш голям
как в една малка ваза
да видиш всички цветя
как да си кажеш че не познаваш тези хора
как да кажеш на черното бяло
и на бялото черно
как да си затвориш очите
така ли правят другите
може би може би може би
ние живеем
но дори и тогава
когато ни казват
че е така
когато ни говорят
когато говорим
ние не вярваме
че живеем
що за живот е това
плуване под водата
но без въздух
думите се топят по ръцете ми
метафорите умират
лебедите умират в езерото
всичко е сиво и тъжно
все пак ние живеем
полуживот
ние живеем
в летаргия
ние живеем
като скотове
ние живеем ли?
поезията е като игра със топка
но може да не знаеш правилата
достатъчен е правописът
защото има ли логични правила
когато става дума за душата ти
и най-скритите ти мисли
кой управлява твоята съдба
и кой ще каже - правилно
- на чувствата
о не говоря за любов
сега не мисля за това

Killabkill'd featuring A.K.- Paint Drippin'

тези стихове са стари и наивни
като едно признание
към миналото
знам че със мечти не се живее
знам
че от мечти не се печели
знам че от мечтите идват раните
които никога
не са очаквали да бъдат рани
знам
че вече не мечтая
и не смея да мечтая
жаждата за пари
вечната завист на българина
не всеки е такъв разбира се
но достатъчно
жалко ли е че е така
абсолютно
колко сили се хабят
в името на майката кралица Завист
този взема пари
може да са наполовина на моите
но защо да взема
може повече да е учил
но да не е учил
може повече да работи
- да работи като е луд
жаждата за пари
вечната завист на българина -
историческото проклятие
едва ли имам нужда да чета за най-красивите места
на нашата планета
кога ли ще ги видя
и защо да губя времето в напразни възхищения
изпитвам нужда от общуване което ми дарява
простота
и ме приучва на логичност
понякога е хубаво да можеш да говориш
дори и пред лаптопа
понякога ти стига и това
да можеш да го кажеш -
това което те вълнува
понякога илюзията за общуване ни сграбчва
и обнадеждава
(дори когато мислим че надежда няма)
понякога дори това е истина
някои хора не искат да чуят
това което казваш
не искат да видят
това което правиш
не искат да мислят
за това което си ти
значи ли това
че ти не съществуваш?
ти случайно ли си тук
на планетата Земя
случайно ли е твоето създаване
случайни ли са всичките стремежи
мечти и въжделения
и всички планове които някога си правил
за твоето безкрайно съществуване в пространството

нали магията не е във фалша а е в откровението
Не ме интересува вече
дали това,
което пиша,
е поезия -
бих искала
да изразявам
мислите,
които
ме вълнуват -
а суетата,
в случая,
е на опашката
последна.

инерцията
несподелянето
глухотата
която ни обгражда
Ленивите думи
които не казват нищо
Ленивите думи
които са звучни плесници
по нашето его
което е свито до нула
- къде отиваме сега се питам
докога
ще играем
на
богове
ние
сме
просто
едни
обикновени
хора
с
обикновени
съдби
които
си изкарват
хляба
с
труд
не много приятен
не много сладък
почти горчив
заобиколени
от други
хора
които
също
не живеят по-добре
докога ще се правим на богове
ние сме
най-обикновени хора
които едва преживяваме
тръгваме от нищото
и не знаем къде ще стигнем
дори не знаем
ще стигнем ли някъде
в живота ни цари
безплановост
и хаосът е нашата религия -
на мен и тези като мен -
защо ли
все нещо не достига на духа ни
 да бъде възвисен
очите ни се взират във земята
все нещо не достига да сме силни
дребнави общности пленяват ни отвред
все нещо не достига да сме цялостни
прекрасни и щастливи
една преграда тегне върху нас
все нещо ни напомня че сме слаби
поне да си признаем факта