неделя, 9 декември 2012 г.
събота, 8 декември 2012 г.
Светлината на листата
никак не досажда.
Погледа ми тя оглажда
от ненужни грижи.
Дланите ми в миг поглажда,
щом по тях се движи.
Смели опити, омраза, жар.
Не един пожар в душата.
В дните плувам като вързан звяр.
Извор миг по-късно
кладенец безводен става,
непресъхваща вода откривам
в ясна слънчева дъбрава.
никак не досажда.
Погледа ми тя оглажда
от ненужни грижи.
Дланите ми в миг поглажда,
щом по тях се движи.
Смели опити, омраза, жар.
Не един пожар в душата.
В дните плувам като вързан звяр.
Извор миг по-късно
кладенец безводен става,
непресъхваща вода откривам
в ясна слънчева дъбрава.
петък, 7 декември 2012 г.
Владимир Висоцки АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз хладния цинизъм не обичамАз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
Аз мразя - и манежи, и арени -И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
Владимир Висоцки | Литературен клубПревод от руски: Румен Леонидов
Абонамент за:
Публикации (Atom)