вярно ли е че се страхуваме да говорим
страхуваме се от предатели
вярно е
вярно ли е че се страхуваме да мълчим
страхуваме се от себе си
вярно е
вярно ли е че се страхуваме
от живота
вярно е
животът изглежда доста
безинтересен
когато не правим грешки
когато се страхуваме
но имаме ли избор
имаме ли избор
наистина всичко е просто навик
навик
навик

смисъл

защо ли си мислим за другите дни
ако изобщо още можем да мислим
не мислите ли че е доста съмнително
други дни няма дните са тези
не е ли отчайващо
да живееш като медуза по дъното
да се движиш нелепо
Господи, дай ми смисъл!

жажда

жажда за нещо
което трябва да се случи
жажда за истина
която трябва да се научи
жажда за познание
което трябва да дойде
жажда за победа
която трябва да се получи
жажда в пустиня
умирам от жажда
водата е суха

Сиво

Загубено безценно време
в бедънни клюки, злоба, хленч!
Бездействието явно пасва
на всеки без лице и цел.
Посредствена среда,
посредствен
е всеки порив на мига -
духът е мъртъв,
а материята
се мъчи да изглежда куха.
Говорим само празни думи,
на чувства истински играем,
живеем като в репетиция
за истинското представление.
Безлични хора, полуистини
замрежват поглед, сетива...
И сякаш плуват водорасли
в море, което вече липсва.
Животът - толкова фалшив -
дори на кино е по-жив.
Бездънна яма лицемерие
и злонамереност открита.

Не съм изпълнена с омраза,
това животът днес показа.