Window Прозорец

Стоя сама и мисля,
че някъде те има.
И сякаш в миг усещам
деня ти да прозира
през леката завеса
на летния прозорец.

I stay alone and think

that there is 'you' somewhere.

And as if I feel in the moment

your day to come through 

the light curtain

of the summer window.

Не ме докосвай с тези пръсти!
И пада светлина...
Не знаят всичко тези пръсти.
И пак е светлина.
И сянка има в тези пръсти.
И няма светлина.
Не ме докосвай с тези пръсти!
О, скъпа светлина!

Do not touch me with these fingers!

And the light falls ...

These fingers do not know anything.

And again it is light.

And in these fingers there is a shadow.

And there is no light.

Do not touch me with these fingers!

Oh dear light!

Този живот, 
който е може би птица
или някакво крило на пеперуда,
в безумна нощ очите си затваря,
както растение листата си затваря в мрака.
А кучетата лаят.

***
И какво от това,
ако твоето мнение се различава от моето,
а неговото - от цвета небесен?
Не дишаме ли всички този въздух,
упоени от факта, че сме още живи?

***
Тревите не знаят, но се надяват.
Ние знаем и се надяваме.
        Смисълът знае и се надява
да промени факта,
защото така му харесва -
нали историята е начало 
на догадките за другото?

Изтекоха в нощта баналносива
студените сълзи на рецидива,
а празниците, другите споили,
у мене затрептяват пак немили.

Замислени дърветата се свиха
и болката стаена претопиха.
В усмивката им весела и свежа
открих на самотата си копнежа.


В спокойното лице на циферблата
не виждам вече мир, любов и брат.
Избавена от леките терзания,
постигна ме самотно наказание.

Целувам бавно клоните на лятото
и шепне в мене глад по всичко свято.
Бях искрена, когато с теб грешах,
но истината ме постави в шах...

Брашнените сияния на облака
отвеждат ме в гората на подобното,
а сигурните стъпки на порядъка
отекват вяло, свършили с лампадата.

Проникват в мене напливи невидими
на песните среднощни и обидени.
На котката сподавеният глас
танцува с леснината. Аз съм пас.

А после заскимтява в мене славата,
на хилядите сенки незабравата.
Откъснах от небето на тревата
една унесена привидна благодат.

Говоря си, че всичко е отминало
и пет пари не давам за руините,
но знае в мене напливът невинен,
че дните ми не са безгрижно сини.

Страхувам се да кажа нещо истинско,
за да остана цяла като листа,
а в порите на сто преображения
танцува тъжното ми примирение.

Не виждам нищо в синьото небе,
което тишината в мен гребе...
На порива предишен чистотата
остана в миналото, зад вратата.

Сънувала бях, че умея всичко
и вярвах, че животът е практичен,
разчитах на невидима пролука,
уверена в случайната сполука.

Но гребенът на днешното ме върна
към спомена и всичко преобърна.
Разбрах, че съм се крила в циферблата
на някаква измислица позната.

Cherries Череши

Толкова много илюзии.
Вече ще пиша за себе си.
Вече ще мисля за себе си.
Няма да искам любов.
Няма да търся любов.

Толкова смешна пружинка -
всичко превръща в илюзия.
Нещо гори - но не топли.
Друго пламти, но не сгрява.

Толкова много миражи -
нито един достижим.
Зная, там горе на хълма
  още череши растат.

Искаш ли малко череши -
     нещо реално, наистина,
   искаш ли малко череши...
     и забрави любовта.

Не е любов светлината,
        страст е проклетата нежност,
после и тя си отива.

Зная, там, горе, на хълма,
има череша позната
с много реални череши.

Не като думата обич.
Толкова много илюзии.
   Прах и звезди под небето.

Всичко измислено, чудно -
   липсва единствено смисълът.

Толкова много череши
      има дървото на хълма.
Трябва ли луда любов,
   за да повярва сърцето?

Смисъл, къде си сега,
  искам да вникнеш в душата ми -
толкова много любов –
толкова малко череши!      

So many illusions.
Now  I will write about myself.
Now I will think of myself.

I will not want love.
I will not look for love.

So funny spring -
it transforms all in illusion.
Something burns - but does not warm.
Another blazes, but does not heat.

So many mirages -
none of them reachable.
I know, up there on the hill,
   cherries are still growing.

Not like the word love.
So many illusions.
 Dust and stars below the sky.
All fancy, wonderful -
 Only missing the point.

Do you want some cherries -
      something real, indeed,
    do you want some cherries ... -
      and forget love.

Light is not love,
         damn tenderness is passion,
then it goes away, too.

I know, up there on the hill,
there is a familiar cherry tree
with very real cherries.

The tree of the hill has
so many cherries.
Is a crazy love needed
so as the heart to believe?

Meaning, where are you now,
I want to go deep in my soul -
so much love -
so few cherries!

 

Стаята

Дъхът ти секва,
думите линеят от умора
и чарът от предишната пролука
изчезва зад врата,
която си отворил бързо.

Сега не искам да остана -
стаята прилича на отшелник.

Лодка

Моя далечна приятелко, знаеш ли колко ми липсваш.
Мисля, че нашите срещи бяха обвити с ухание.
Розови песни на изгрева лятното време чертаеше.
Струната бяла на юга хвърляше семе в земята.
Вятърът често ни търсеше, в люляков облак ни носеше.
Песните стари на времето, мирисът сладък на въздуха,
смесил дъха на пипер с летния мирис на вятъра,
с прашна сълза на липа, мислите мои упойваше.
В думите твои блестяха лебеди, верни греди,
често лицата искряха в земен уют на звезди.
Стаята проста сияеше с малкото важни неща,
имаше всичко в безкрая - време, небе, светлина.
Сънища само не стигаха, за да запеем в света
своята песен - бе весела, с цвят на трева.
Нашите къси разходки криеха в стъпки пейзажа.
Линии, багри, простори, думи безгрижни на вятъра,
случки, разпънати вярно или направо убити
с лък и стрела от ирония хвърляхме смело на пътя.
После се смеехме радостно - важна бе само следата,
но преди всичко идеята или пък просто целта.
Облачни цеви целувахме, всичко отлагахме, сигурни
в блясъка бистър на утрото, в хладния крем на нощта.
Сенки пътуващи, дните ни в родна Марица се миеха.
Рибите нямаха име, но разпознаха чертите им.
Общи, единни и цялостни, речните риби и дните ни
плуваха дълго в реката, без да копнеят за лодка.
Но ето сега се замислям - лодката стара къде е?
Помня, че имаше лодка, а изгревът беше с фенер.