събота, 8 декември 2012 г.

Светлината на листата
никак не досажда.
Погледа ми тя оглажда
от ненужни грижи.
Дланите ми в миг поглажда,
щом по тях се движи.
Смели опити, омраза, жар.
Не един пожар в душата.
В дните плувам като вързан звяр.
Извор миг по-късно 
кладенец безводен става,
непресъхваща вода откривам
в ясна слънчева дъбрава.
Студ е любовта.
Любовта е нищо
само като пламък.
Нужен е копнеж,
наречен обожание.
Тебеширено небе.
Светеща зеленина.
Лодките блестят спокойни
в летния следобед.
Всичко е в това безкрайно
                                        тяло
                                          на Мечтата.
Още един луд
в репертоара ми
на Влюбена

Молитва