Един ден като всички останали.
С много питанки, отговор няма.
Един ден като всички останали.
По-безмълвен от белия сняг.
Един ден като всички останали.
По-безлюден от чужда тълпа.
Един ден като всички останали.
Малка капка в морето голямо.

Денят прилича на хартия,
а ти си моливът по него.
Денят прилича на река,
а ти си камъкът в реката.
Денят прилича на седло,
а ти си конят под седлото.
Денят прилича на дърво,
а ти си листът на дървото.
Денят прилича - не прилича,
а ти си част от не-това.

Може би с годините нещата
стават все по-хубави и кратки,
все по-истински и честни.
Може би.
Може би дори не стават,
но си мислим, че са станали.
Може би.
Може би дори не мислим,
само чувстваме нещата.
Може би.

Недей да мислиш много,
а просто действай бързо -
каквото ще да става,
не можеш да го спреш.
Животът продължава
и пролет наближава -
каквото и да става -
не можеш да я спреш!

What was so nice, kind, spontaneous,
inalienable - where is it,
can it stay?
What connected
us somehow of a joke - grew cold -
can it stay?
What was so alive, still alive -
where is it - can it remain?
Actually
was there anything besides some
nice words, real words -
a true voice -
can it stay?

Това, което беше толкова хубаво, сърдечно, спонтанно,
неотменно - къде е,
може ли да остане?
Това, което ни свързваше някак на шега - изстина -
може ли да остане?
Това, което беше толкова живо, още е живо -
къде е - може ли да остане?
Всъщност имаше ли нещо освен едни
хубави думи, истински думи - истински глас -
може ли остане?

Виртуална любов

Живееш в свят, от мен измислен.
Живея в свят, от теб измислен.
И никъде не се пресичат
измислените светове.